Мой е лукът, не е ваш.

"Имало едно време една жена, от злобна по-злобна, и тя умряла. Не останало подир нея нито едно добро дело. Грабнал я дяволът и я хвърлил в огненото езеро.

А нейният ангел-хранител стои и си мисли какво ли нейно добро дело да си спомни, че да го каже на Бога. Спомнил си и Му рекъл:

- Tя веднъж отскубна от градината едно стръкче лук и го даде на една просякиня.

И му отвръща Бог:

- Вземи сега същото стръкче лук, та й го подай в езерото, нека се хване за него, и дърпай, и ако я измъкнеш от езерото, нека отиде в рая, пък ако се скъса, да си остане жената там, където е.

Тича ангелът при жената, подава й стръкчето лук и казва: «на, жено, хвани се за него, да те издърпам». Започнал лекичко да я дърпа, и вече почти цялата я измъкнал, но другите грешници в езерото, като видели, че я издърпват навън, хванали се всички за нея, да ги изтеглят и тях. А жената нали била от злобна по-злобна, взела да ги рита: «Мене дърпат, а не вас, мой е лукът, не е ваш.»

И щом рекла това, лукът се скъсал. И паднала жената в езерото и гори там и до ден-днешен. А ангелът заплакал и си отишъл."

Фьодор Достоевски. Братя Карамазови

Още притчи: