Четири свещи

Четири свещи горели бавно.

– Аз съм Спокойствие – казала първата, – но в наше време хората не могат да ме запазят.

И пламъкът на Спокойствието бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.

Втората промълвила:

– Аз съм Вяра, но хората вече не искат да слушат за мен, не ме търсят и не се нуждаят от мен.

И нейният пламък също спрял да гори.

Третата произнесла:

– Аз съм Любов и нямам достатъчно сила да продължавам да горя. Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си.

И без да чака повече, Любовта изгаснала.

Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали.

– Защо не светите? – разплакало се то. – Трябваше да изгорите докрай.

Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:

– Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи.

С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи.

- - -

Никога не позволявайте свещта на надеждата да угасне.

Още притчи: