Аз съм уверен, че когато родителите не глезят своите деца, не харчат за тях много пари, те проявяват грижа. Детето може да капризничи, да плаче, да иска някаква играчка. Но ако се поддадеш и напълниш цялата му уста с бонбони и шоколадчета, това не е любов, а необмислена постъпка, защото от такава "грижа" ще го заболят стомаха и зъбите. Ще кажа повече – наистина децата чакат от нас ред и строгост, а не съдействие във всичко под вид на любов. Детските капризи – това е неосъзната проверка, изследване на границите на допустимото. И когато детето не чувства спирачки, на него му е извънредно трудно да се ориентира в своите постъпки.