Веднъж жителите на едно село решили да се помолят да завали дъжд. В деня за който запланували молебена всички се събрали заедно, но само едно детенце взело със себе си чадър. Това е ВЯРА. Когато подхвърляш едногодишно дете във въздуха, то се смее, защото знае, че татко ще го хване. Това е ДОВЕРИЕ. Всяка вечер, когато лягаме да спим, нямаме гаранция, че на следващата сутрин ще сме живи, но все още навиваме будилника за утре. Това е НАДЕЖДА.